Когато човек избира бъдещата си конфигурация, дъното не е първото нещо, което изниква в съзнанието му. Обикновено той си мисли за процесора, за видео картата, за оперативната памет и даже си харесва кутия и чак тогава се сеща, че му трябва и дъно, което да работи с всички тези компоненти.

Или пък другият сценарии, човек решава, че иска да смени процесора си с по-нов от същия производител. Дали обаче старото му дъно ще поддържа, този по-нов процесор?

Как да разберем това. Нека започнем с най-основното - сокетът. Той представлява физическото гнездо, в което се поставя процесора.

Дънни платки

Ако размера и формата на това гнездо не отговарят на процесора, той чисто физически не може да се постави там. Така че сравнявате сокета на процесора и си избирате дъно със същия сокет. Например процесорите на Intel от последните 12-то, 13-то и 14-то поколение работят със сокет LGA 1700. Последното поколение на АМД - 7000-та и 8000-та серия работят, както очакваното 9000-то поколение със сокет АМ5, докато предишните няколко поколения бяха с АМ4.

Най-лесният начин да се ориентираме в морето от дънни платки, е като влезем в сайта на Йон Компютърс и от филтъра зададем сокета на процесора, който сме си харесали, например най-новия на AMD - AM5. Тогава ни излизат резултати само с дъната с този сокет.

За съжаление с това не се изчерпват нещата, които трябва да знаете за съвместимостите на дъно и процесор. Обикновено компаниите Intel и AMD, използват един и същ сокет в рамките на няколко поколения процесори, но това не означава че непременно има обратна-съвместимост между излезли по-нови процесори и дъна със същия сокет, но предназначени за по-стари поколения процесори. Понякога такава съвместимост има след BIOS ъпдейт, но не винаги. Например за АМ4 сокета има излезли вече пет поколения процесори и въпреки добрите намерения заявени от АМД, не всички процесори се поддържат от всички дъна. За да сте сигурни трябва да прочетете в характеристиките на дъното и най-вече да проверите така наречения CPU Support list, който се намира на официалната страница на всяко дъно за да сте сигурни, че въпросния процесор се поддържа. 

Алтернативно може да се поинтересувате какви поколения процесори се поддържат от чипсета на въпросното дъно. 

Също така в момент като настоящия, когато се прави преход между DDR4 и DDR5 оперативни памети, от Intel решиха, че техните 12-то, 13-то и 14-то поколения процесори ще поддържат и двата вида памет.

Дъната за това обаче са различни така, че ще трябва да съобразите избора на дъно и с избора на поколението памет. И също така ви препоръчвам да проверите в support list-a за памети на дадения модел дъно, за да сте сигурни, че съответната RAM ще работи с дъното. 

И накрая, когато говорим за съвместимости, няма как да не вземем под внимание и физическите размери на дънната платка. Дъната имат до колкото ми е известно четири размера - Extended ATX, ATX (което е нещо като стандартния размер), Micro ATX и Mini ATX, като последните са най-малките като размер. 

Разбира се всичките дъна трябва да поддържат основните функции - да може да се инсталира видео карта, операционна памет, към днешна дата е задължително и да има поне един слот за NVMe SSD. Основната разлика в между по-малките и по-големите дъна е в броя на експаншън слотовете. При ATX и Extended ATX имате няколко наброй PCI слотове, като обикновено повече от един са 16 пинови, използвани за инсталиране на видео карта. Отдавна никой не прави билдове с по две или повече видео карти, но всички тези слотове могат да намерят приложение, ако например искате да имате отделна кепчър карта, можете да добавяте например Wi-fi Lan карта. Има специални платки, на които могат да се инсталират допълнителни SSD-та в случай, че слотовете не ви стигат и т.н. 

В това отношение най-съществена е разликата между Микро и Мини АТХ дъната. Минитата нямат нищо след слота за видео картата, защото са най-компактни и също така в повечето случаи са само с два слота за оперативна памет.

ДЪННИ ПЛАТКИ

Микро АТХ от своя страна обикновено имат един два експаншън слотове след този за видео картата и също така често пъти са с четири слота за оперативна памет, което ви дава повече възможности за бъдещо добавяне на памет. 

Също така обикновено микро АТХ дъната имат поне два М.2 слота за SSD, докато на минитата има място само за едно. 

Размера на дъното по мое мнение най-вече се повлиява от избора на кутията и цялостната визия, която искаме да придадем на конфигурацията си.

Ако например искаме да имаме малка конфигурация с Мини или микро АТХ кутия, тогава ще се спрем на mini или micro АТХ дънна платка.

Ако искаме голяма кутия, тогава принципно нищо не ни пречи да сложим малка дънна платка, но чисто естетически няма да изглежда толкова добре. По-хубаво е да сложим нормално АТХ дъно. Extended ATX дъната пък, може да не се вместят в абсолютно всички кутии, с партньорите ми от Йон Компютърс сме имали такъв случай, когато трябваше да сменим кутията за един билд, защото дъното беше Extended ATX и не можа да се смести.

След всичко казано до тук вече трябва да нямаме проблем да изберем дъно, което да работи без проблеми с частите, които сме си харесали. Или пък да установим, дали дъното на настоящия ни компютър ще поддържа по-ново поколение процесори. И все пак разнообразието от дъна е огромно, огромна е и разликите в цените на дъна, които би трябвало да поддържат един и същ хардуер. Извън темата за съвместимостите, какво трябва да знаем ние като потребители, за да направим правилния избор? Да получим максимално добро представяне от хардуера си и максимално добре да оползотворим парите, които ще вложим в дънната платка. 

Различията между дъната спада спадат в две основни категории. Първите са различия дължащи се на чипсета, които се задават от двата основни производителя Intel и AMD. 

Вторият тип различия са функционалности и глезотийки, които самите производители на дънните платки са решили да добавят и често пъти те ни дават основната разлика в цената между по-скъпите и по-евтините дъна.
Да започнем с чипсета. Физически, той се намира в долния десен квадрант на дънната платка и обикновено има малко радиаторче или плочица служеща като пасивно охлаждане.

Чипсетът играе ролята на връзка между процесора и голяма част от компонентите. Чипсетът е първото нещо, което виждате изписано с големи букви, като част от модела на дъното. Например ето този модел на Gigabyte - виждате B650M D3HP AX - чипсетът съответно е В650.

​​​

От гледната точка на потребител, който не смята да се занимава с екстремен овърклок, моето лично мнение е, че средната категория чипсетове и на двата производителя ви дават всичко необходимо на сравнително разумна цена.

Най-лесният начин да навигирате сред многообразието от дъна е, след като сте се спрели вече на Сокета, който обсъдихме по-горе, да изберете и чипсета на дъното. Така вече резултатите ще се ограничат до дъна със съответния сокет и чипсет.

Накрая нека видим различията, които не се определят от чипсета. Най-видимата разлика между по-скъпите и по-евтините дъна е размера или изобщо наличието на охлаждане на VRM-ите, това са модулите, които подават мощност към процесора. Най-евтините дъна изобщо нямат такива охлаждания,

други имат сравнително малки охлаждания

и по-високия клас дъна имат големи радиатори на това място.

​​

По луксозно изработените дънни платки в днешно време идват с предварително инсталирана задна пластинка и обикновено някакъв декоративен елемент, който да я придържа. 

ДЪННИ ПЛАТКИ

Неща, които не са задължителни, но подобряват качеството ви на живот са например дисплейче показващо различните кодове за грешки на дъното, което през останалото време може да показва температурата на процесора. Power и рестарт бутони на самото дъно - улесняват живота ви при флашване на дъното извън кутията или ако си правите тестбенч конфигурация без кутия.

​

Някои по-скъпи дъна имат бутон на самото дъно или на задната пластина, за изчистване на CMOS паметта, което рестартира BIOS-a до фабричните му настройки.

При по-обикновените дънни платки, тази процедура се извършва чрез така наречения CMOS Jumper или като дадете на късо две специални пинчета, които трябва да откриете на дъното си. Някои дъна притежават BIOS flash back бутон, който позволява да ъпдейтнете биоса на дъното без да инсталирате процесор или памет.

Аз лично никога не съм го правил по този начин, но ако например имате по-нов процесор с предишно поколение дъно е добре да знаете, че може да ъпдейтнете биос-а, дори ако нямате по-стар процесор, за да включите дъното, каквато е обичайната практика. 

Както знаете аз съм привърженик на това вентилаторите на кутията да се управляват от дъното. Поради тази причина те трябва да бъдат свързани с него и наличието на повече пинове за свързване на вентилатори на различни места на дъното е от голяма полза.​

​

​

Аз лично съм имал случаи, в които съм се виждал в чудо как да включа всички вентилатори на дадена кутия, когато на дъното има твърде малко от тези пинове.

Дъното играе съществена роля за естетиката на вашата конфигурация. Освен споменатите вече охлаждания, които могат да имат интересен дизайн и да зададат цветовия тон на дъното, някои дъна имат собствена LED подсветка.

Също така те могат да дойдат с повече или по-малко четири-пинови RGB хедъри или три-пинови Addressable RGB хедъри. Което пък е от значение когато планирате как ще подредите и свържете вашите RGB вентилатори и какъв тип ще бъдат те. 

В зависимост от вашия конкретен потребителски случаи наличието на определени функции на дъното може да е от решаващо значение. Например има дъна с вградена Wi-fi антена. Може за вас да е важно да има повече слотове за NVMe SSD-та.

Ами хора, мисля че дадох доста детайлен отговор на въпроса какво трябва да знаем при избора на дънна платка. Ако искате да получавате и други полезни съвети и статии, не забравяйте редовно да посещавате сайта на Йон Компютърс. 

ДЪННИ ПЛАТКИ