Защо дисковете имат по-малък обем отколкото пише? Защо диск “С” винаги е първия диск и на него се инсталира операционната система и има ли хора, които все още използват флопи-дискови устройства? Това са въпросите, на които ще се опитаме да намерим отговор в тази статия, така че четете до края!

Често пъти получавам въпроса защо независимо, дали става дума за обем на флашка, на SD карта, на хард диск или на SSD, обемът, който е посочен на опаковката, никога не отговаря на действителния обем на устройството. Това не е ли един вид фалшива реклама - казват ти, че това SSD е 1ТВ, а пък всъщност се оказва че е 931GB?

Истината е, че всъщност няма никаква измама по отношение на обемите на различните устройства и те съдържат точно толкова байтове, колкото е казано на опаковката, че съдържат. Но защо тогава се получава такова съществено несъответствие.

За да отговорим на този въпрос трябва да се върнем към ранната ера на компютрите. Както знаете компютрите работят с двуична бройна система, с нули и единици. Това прави по-лесно всякакъв вид памет или каквото и да е друго нещо в света на компютрите да се изчислява в числа кратни на две. Може би сте срещали тези числа много пъти във връзка с компютрите.

Така в ранната ера, когато паметта все още се е изчислявала в байтове, се е говорило за два, четири, осем, шестнайсет, тридесет и две, шейсет и четири байта. Когато паметта е достигнала до числото 1024 байта, някой за по-лесно е кръстил този обем от памет кило-байт, което буквално означава хиляда байта, въпреки че точната цифра не е хиляда, а е хиляда-двадесет и четири. Заимстваните от метричната система стойности - кило, мега, гига и тера, са числа кратни на десет. Те се отнасят за десетична бройна система, а не за двоична каквато е при компютрите. Ето защо колкото по-голям става обема на даден диск, толкова по-голямо се оказва несъответствието. 

Поради тази причина в компютърния свят са въведени по-точни мерни единици, отговарящи на двоичната бройна система - това са Кибибайти, Мебибайти, Гибибайти, Тебибайти и т.н.

Може би не сте чували никога за тях? Това е така, защото този тип единици никога не успяват да станат популярни, сред широката общественост, за сметка на наложилите се вече десетични - килобайти, мегабайти и т.н. 

Това, което в Майкрософт Windows виждате като Гигабайти, за обем на даден диск, всъщност са реалните изчислени по двоичната система Гибибайти.

Надявам се, че с този не твърде сложен урок по компютърна история и математика, успях да дам представата, защо обемите на различните дискове сметнати в гигабайти не отговарят на това което Windows-a ни показва като обем. 

Друг интересен въпрос е, защо първият диск във всеки компютър е диск “С”, който е и системния диск.  Ако инсталирате Windows на компютър, който да кажем има само едно SSD, то ще бъде кръстено Диск “С”.

Ако след това добавите други дискове или устройства, включително и външни дискове, флашки и т.н. Те автоматично ще получат названия от буквата “D” нататък в латинската азбука. Но защо няма диск “А” и “В” и защо при първия, също така и системен диск, не се казва с първата буква от азбуката, а чак с третата? 

И тук отново трябва да се върнем назад в историята на компютрите. Когато бях ученик в пети клас, в часовете по информатика - вярвате или не работехме с античните осем битови “Правец 8М” компютри, които  бяха морално остарели, дори за онова време, но какво да се прави това беше първият ми досег с персоналните компютри.

Та компютрите от онази ера, всъщност не разполагаха с никаква постоянна памет, функцията, която по-късно започва да играе хард-дискът. За да започнете изобщо да работите с един от онези компютри, вие първо трябваше да заредите операционната система Майкрософт ДОС, от магнитно устройство наречено флопи-диск.

Чак след като операционната система е заредена в оперативната памет на компютъра, можеше да извадите системната дискета и да поставите друга например, за да заредите любимата ми по онова време игра “Супер артилерия”. 

Ето защо много от тогавашните компютри всъщност имаха по две флопи-дискови устройства и именно на тях исторически принадлежат буквите “А” и “В”.

Чак по-късно се появяват първите устройства за постоянна памет - хард дисковете и след като на тях се запаметява операционната система, те стават известни като системен диск “С”, което се е запазило и до ден днешен в традицията на Майкрософт. 

И днес ако някой от вас има например USB флопи дисково устройство и го свържете, компютъра ще го разпознае като устройство “А”. 

Разбира се това не е задължително, бихте могли използвайки “Диск мениджмънта” да зададете буква “А” или “В” на някои от вашите дискове.

Интересен факт е, че дискетите, колкото и странно да звучи, продължават да се използват в някои специфични случаи. 

Малко история:

Флопи-дисковите устройства и носители са пуснати в експлоатация за първи път през 1967г. от IBM и се превръщат в доминиращият начин за трансфер и съхранение на информация в следващите няколко десетилетия.

Първите са с размер осем инча и са доста гъвкави, откъдето идва и името им “Floppy Disk”. През седемдесетте години те са постепенно изместени от по-малки 5,25 инчови дискети, които са по-твърди и не се огъват толкова, а накрая се появяват това което може би повечето от нас са виждали - 3,5 инчовите дискети със стандартен обем от 1,44 МВ. Те се превръщат и в символа, който и до ден днешен се използва за съхранение на информация. 

Странно е да се помисли, че този архаичен тип носители на информация продължава да се използва и днес в ерата на безжичните комуникации и облачните услуги. Но факт е, че дискетите продължават да намират приложение в едни от най-отговорните отрасли. 

 Например малко известен факт е че много пътнически самолети, включително и някои модели на Боинг 747 използват 3,5 инчово флопи-дисково устройство, за да ъпдейтват навигационната си база данни и до ден днешен.

Това налага бордови инженер да посещава самолета на всеки 28 дни и да ъпдейтва базата данни използвайки точно такава дискета. Причините за това са няколко. Първо за разлика от потребителската електроника, която бързо става морално остаряла – например, никой вече не използва такива аудио-касети - професионалната техника има много по-голям срок на експлоатация и в случая със самолетите това може да означава десетилетия. Дори самия самолет да не е произведен преди 30 години, технологиите в авиацията се въвеждат много по-бавно, просто защото всяко нововъведение отнема страшно много време, за да се докаже като безопасно и да се сертифицира. Използва се принципа, ако нещо не е счупено - не го пипай.

Поради горе-долу същите съображения флопи дискови устройства продължават да се използват за някои видове медицинска апаратура, както и от правителствени агенции и администрации по целия свят. 

Надяваме се, че тази статия е била интересна и е хвърлила светлина върху някои от най-любопитните факти свързани с устройствата за съхранение на информация. Не забравяйте да следвате редовно блогът на Йон Компютърс за още полезни статии и ревюта.