Новата ми мишка. Ревю на Logitech G502 lightspeed
Здравейте, хора,
днешната статия е от поредицата, в която аз ъпгрейтвам моя сетъп. Миналата седмиица ви показах новия си монитор Benq PD 27 00 U, а днес ще си поговорим за новата мишка, на която се спрях - Logitech G502 Lightspeed.
Основните причини да искам да сменя мишката си са две. Първо с цел да редуцирам излишните кабели на сетъпа си исках новата ми мишка да е безжична, като същевременно тя не отстъпва на жичните такива. Второ от чисто естетическа и престижна гледна точка мисля, че имах нужда от нова мишка.
И така какво първоначално ме привлече в този модел. Отдавна съм хвърлил око на G502 дизайна.
Това всъщност е една емблематична геймърска мишка, която се появява за първи път през 2014г. Тя придобива такава популярност, че от тогава нейният външен дизайн не е променян изобщо. Ъпдейтите, които Logitech добавят през годините са RGB на подсветката през 2016г. добавяне на новия Hero сензор през 2018г. и накрая пускане на безжичната версия Lightspeed през 2019г.
Успехът на G502, всъщност, изобщо не е изненадващ. Когато почнах да се оглеждам за нова мишка, външният вид на тази веднага ме привлече и реших, че идеално би се вписала в сетъпа ми.
Нека първо ви покажа ънбоксинга и какво се съдържа в кутията, а то не е малко.
Веднага прави впечателние солидната опаковка. G502 Lightspeed не е евтина мишка по никой критерии, така че тук не може да очакваме друго освен премиум качество.
След повдигане на капака първо виждаме самата мишка.
Отдолу намираме USB кабел и малка черна кутийка.
Вътре в кутийката откриваме USB донгъла заедно с преходник и общо шест допълнителни тежести.
Мишката има USB mini, през което да се зарежда. Там се включва кабелът. Ако батерията е паднала, мишката може да се включи в компютъра чрез кабела и по този начин да се ползва като обикновена жична мишка.
Защо обаче е преходникът? Той служи, за да може USB донгълът да се свърже към кабела, докато той е включен в компютъра.
Ако ви падне батерията може бързо да махнете преходника с донгъла и да си включите мишката към кабела.
Аз обаче не харесах тази идея. В крайна сметка причината да си купя безжична мишка беше да се отърва от кабелите, а не да си имам един постоянно свързан към компютъра, на който да ми виси USB донгъла. Ето защо на моя сетъп просто си свързах само донгъла към компютъра, а кабела го държа, далече на едно зарядно където си зареждам и телефона.
Самата батерия по спецификации би трябвало да издържа 48 часа работа в стандартен режим и до 60 часа работа, ако изключите подсветката. Което е повече от достатъчно.
G502 Lightspeed е съвместима и с Logitech Powerplay падът, който може безжично да зарежда мишката.
Така никога няма да ви свърши батерията. Лошото е, че самият пад струва допълнителни 250лв., тъй че аз за момента съм пас.
Може би най-силните страни на мишката, които и придават този легендарен статус са именно прекрасния външен вид и удобната ергономия.
В това отношение, G502 изцяло съвпада с вкусовете ми. Тя е голяма и добре попадаща в шепите ми. Ергономичните извивки ми помагат за по-добър захват. Особено ми харесва тази издадена подложка за палеца и също факта, че горната повърхност се намира под ъгъл от около 30-тина градуса, следвайки по този начин естествения наклон на китката ви.
Пластмасата, от която е направена мишката изглежда солидна и с премиум качество, а захватите от ляво и от дясно освен, че имат релефна повърхност са също гумирани.
Имаме задължителната RGB LED подсветка, но тя е дискретна и елегантна.
Свети само логото, имаме и три индикатора, които могат да служат, за да ни показват нивото на батерията, DPI-я или профила, който сме избрали. Режима на светене се избира от G HUB софтуера, а когато батерията падне под 15% започва да пулсира в червено, за да ви предупреди.
И докато сме още на тема външен вид и ергономия тук идват и някои от критиките ми към G502 дизайна, които нямаше как да знам преди да тествам мишката. Тя разполага с 11 програмируеми бутона, ако броим средният клик и допълнителните странични кликове на скрола. С част от бутоните обаче имах проблем, с който не се бях сблъсквал при никой друг дизайн.
Първо мишката разполага със снайпер бутон, намиращ се в долната част при палеца.
Това е чудесно за игра на 3Д шутъри, защото ви дава възможност задържайки този бутон да намалите драстично скоростта на мишката. По подразбиране стойността, до която се пада е 400 DPI, но може да си зададете различна. Идеята е много добра и рядко се среща, но за съжаление бутона се намира прекалено близо до захвата на палеца. Лично за мен ако беше една идея по-напред щеше да е перфектно, защото в момента не мога да се спра да го натискам инцидентно. Излишно е да казвам, че забавянето на мишката на случаен принцип изобщо не е приятно, нито при игри, нито при нормална работа. Ето защо, едно от първите неща, които направих е да изключа този бутон използвайки G HUB софтуера.
Другото необяснимо за мен дизайнерско решение е разположението на тези два бутона - G7 и G8.
Те се намират в непосредствена близост до левия бутон, което означава, че постоянно ги натискам инцидентно, особено по-външния G8. На всичкото отгоре, по подразбиране те служеха за увеличаване и намаляване на DPI стойността. Направо гениално, още при първата ми игра на League of Legends усетих как DPI-я ми постоянно се сменя. Отне ми малко време, за да установя, че причината е, че постоянно натискам тези два бутона.
За щастие G HUB софтуера ви дава възможност да направите различни назначения на бутоните си. По подразбиране горния G9 бутон, който при почти всички други мишки е именно за смяна на DPI режима, тук е сложен, за да показва какво е нивото на батерията.
И така размених бутоните, така че предния G8 сега показва нивото на батерията. И да го натисна по случайност голяма работа. Горния G9 бутон, който няма как да се натисне инцидентно сега вече е за смяна на DPI режимите, както би трябвало да бъде, а на вътрешният G7 бутон му назначих командата Save. Това е много удобно в различни програми било за видео едитинг, било за обработка на снимки или текст, мога вместо Ctr+S да сейвам с този бутон. И отново ако го натисна по погрешка, няма да има някакви последствия, най-много да си направя един авто-сейв.
Изобщо критиката ми към разположението на някои от бутоните се компенсира от добрия софтуер. Нямах никакви проблеми да се оправя с G HUB-a, който дава ви големи възможности, можете да сложите на различните бутони команди, както казах или съчетания от клавиши.
Бихте могли да си запаметите различни профили, например мога да си направя профил само за League of Legends. Профилите могат да се запазват на самата мишка и да се използват, дори без G-hub-a. Това е много полезно, ако например отивате на турнир и ползвате мишката на различен компютър.
Имате възможност за интеграция, дори с приложения като Discord и OBS, ако решите да ги синкнете с G-hub-a.
Продължавам нататък с интересните особености на G502 дизайна. Скролът, освен че може да се движи наляво и надясно, също така има функцията Hyperscroll. При натискане на ето този бутон, скролът се освобождава и може да се върти по инерция, в зависимост от това, колко силно го врътнете.
Отлично, ако имате огромни документи за скролване.
Както видяхме при ънбоксинга мишката идва с шест допълнителни тежести. Без тях теглото ѝ е 114 грама, като тежестите могат да добавят още 16 грама. За сравнение обикновената кабелна G502 Hero тежи 121 грама и може да ѝ се добавят още 18 грама. С две думи, добавянето на батерия към безжичната мишка не само, че не я е направило по-тежка, тъкмо напротив тя е станала дори по-лека от предшественика си. От Logitech са постигнали всичко това чрез пълен вътрешен редизайн.
Lightspeed отвътре няма почти нищо общо с оригиналната G502.
Четирите двуграмови тежести, могат да се поставят отдолу в тази вратичка, която се закрепя на магнити.
Аз лично не намерих за необходимо да правя мишката по-тежка, базовото ѝ тегло от 114 грама ми се стори напълно удовлетворително.
В долната част се намира и дискретно бутонче за включване и изключване на мишката.
За да съхранявате USB донгъла при пренасяне имате още една кръгла магнитна вратичка.
Там също може да добавите двете 4 грамови тежести - Много яко!
Няколко думи за легендарния Logitech Hero сензор, за който от компанията твърдят, че е най-добрият, който са правили до момента. Той може да достига до феноменалния 16 000 DPI.
Не че бихте могли да ползвате такъв DPI при нормални обстоятелства. Би имало смисъл при някакъв огромен 8К дисплей, където такава скорост на курсура ще е от полза. По-важното е, че Hero сензора е изключително прецизен при проследяване на движението, което е полезно както при игрите, така и при работа. Хваща добре на почти всички повърхности.
И като засегнахме чисто хардуерното отношение на мишката, нейният полинг рейт е то 1000MHz, т.е. тя има 1 милисекунда време за реакция, което се счита за нещо като златен стандарт в гейминга, към днешна дата.
Lightspeed безжичната технология на Logitech ви гарантира, че няма да имате повече лаг в сравнение с ползването на кабел.
Някои хора дори твърдят, че Lightspeed дава леко предимство спрямо жичните устройства.
В крайна сметка какво е заключението ми за Logitech G502 Lightspeed. Определено останах доволен от покупката си и мисля, че чудесно се вписва в бъдещият ми Hi End сетъп, който постепенно ще изграждам, заменяйки част от старите неща. Основни предимства са великолепният външен вид и удобство на работа. Страхотният сензор и фактът, че мишката е безжична.
Като главен недостатък няма как да не спомена разположението на част от бутоните, което ги прави лесни за натискане по погрешка. Това донякъде може да се коригира с G HUB софтуера.
Също бих отбелязал високата цена. Безжичната Lightspeed версия е със 100лв по-скъпа от иначе абсолютно същата кабелна мишка. И ако не държах толкова много да е безжична определено бих си купил обикновената.
А пък вие, ако искате да продължавате да сте добре осведомени за новостите в областта на геймърската периферия и хардуер, не забравяйте да посещавате редовно блогът на Йон Компютърс!