Как да изберем дънна платка?
Как да изберем дънна платка?

Как да изберем дънна платка?

Aug 19, 2019 Home , Андро влог

Здравейте, хора,

в този блог съм демонстрирал сглобяването и тестването на десетки конфигурации. Обикновено фокуса е падал върху най-новото поколение процесори или някоя току що излязла видео карта. Днес обаче ще стигнем до “дъното” на нещата и ще отговорим на въпроса какво трябва да знаем, когато си избираме дънна платка?

 

 

 

 

 

Първото и най-важно нещо при избора на дъно е то да бъде съвместимо с вашия процесор. Процесорите биват, два основни типа - такива произведени от Intel и тези произведени от AMD. Двата вида са напълно несъвместими. С това обаче не се изчерпват въпросите за съвместимостите на процесорите и дъната. Грубо казано всяка година излиза ново поколение процесори  и обратната съвместимост на новите процесори с по-стари дъна често пъти е проблематична.

Обикновено това е възможно в рамките на едно-две поколения и то след ъпдейт на биоса. Важно нещо, за което да гледаме е модела на сокета – мястото, където процесора се поставя. При Intel например настоящият сокет е 1151.

 

 

 

 

Този сокет се ползва от поколението Skylake насам. Означава ли това обаче, че можем да ползваме дъно предназначено за Skylake на Coffe Lake? Не. Обратна съвместимост беше възможна при преминаване от шестото поколение Skylake към седмото Kaby Lake, след BIOS ъпдейт. При Coffe Lake, обаче се увеличи броя на ядрата и това наложи съвсем нови дъна. 

 

По подобен начин стоят нещата и при AMD. Първото поколение Ryzen процесори се появиха с новия сокет AM4 и беше обещано, че ще има обратна съвместимост на тези дъна с бъдещите поколения Ryzen-и.

 

 

 

 

 

И това беше спазено за второто поколение, но при третото вече само дъна с чипсет В450  и нагоре поддържаха новите процесори, при това от AMD обявиха, че само най-новия чипсет X570 може да поддържа пълната функционалност на процесорите от новото поколение. 

 

За да приключим темата със съвместимостите, най-доброто, което може да направите при избора на дъно е да влезете в страницата на производителя на всеки конкретен модел и да проверите списъкът с поддържани процесори. Обикновено той дори е ясно означен на опаковката или в описанието на продукта. 

 

Ок, вече знаем кои дъна са съвместими с процесора, който сме си избрали. Това обаче съвсем не ни решава проблема. Имаме избор от десетки модели идващи на най-различни цени. Ето тук пред мен съм подбрал четири дъна, две са за Интел, две са за AMD.

 

 

 

 

 

Две от тях са супер бюджетни идващи на цена около 100лв. другите две са от по-висок клас между двеста и триста лева. Има дори дъна за по 650лв. като това, с което сглобих последната си конфигурация. Каква е разликата и кога си заслужава да дадем повече пари? 

 

За да отговорим на този въпрос трябва по подробно да разгледаме дъната и техните компоненти и да видим разликите. 

 

Ще започна с по-евтините дъна и ще демонстрирам разликите с по-скъпите модели. Отстрани виждаме захранването за процесора, което при по-бюджетните платки е четири пиново, докато при по-скъпите е с осем пина.

 

 

 

 

 

Това предизвиква объркване при доста хора, как така след като на тази платка пише, че поддържа цялата серия процесори от второто поколение на Ryzen има само четири пина, докато по-скъпата има осем, но и двете поддържат едни и същи процесори? Тези пинове представляват връзката с провеждащи писти в самата платка и при по-евтините модели те са само четири броя. Това означава, че при по-мощен процесор, когато консумацията на енергия е по-голяма цялото количество ще трябва да мине по тези четири писти, което ще доведе до тяхното по-голямо загряване. При по-скъпите модели захранването ще се разпредели по-равномерно по осем писти и по-този начин ще се избегне загряване. Ето защо макар да поддържа всички процесори, това дъно е подходящо за конфигурация с някой Athlon например. 



 

И докато сме на темата за захранване, нека погледнем ето тези кубични компоненти намиращи се около сокета.

 

 

 

 

Това са трансформатори, чиято цел е да стабилизират тока, насочен към процесора. Пред тях са разположени алуминиеви кондензатори, които допълнително  стабилизират всякакви колебания в електричеството подавано от трансформаторите. Това е много важно за стабилната работа на процесора. По-скъпите и особено дъната предназначени за овърклок, имат по-дълги редици от трансформатори и кондензатори, които да осигурят по-голямо и по-стабилно захранване при овърклок. Зад трансформаторите се намират ето тези малки чипчета наречени Digital VRM - което е съкратено от Voltage Regulator Module - модул за регулиране на напрежението.

 

 

 

 

 

 

Тези малки компоненти играят ролята на миниатюрни захранвания трансформиращи 12 волтовото електричество, идващо от захранването в 1,2 волта. Точната стойност се определя по дигитален път от BIOS-a и именно тези компоненти играят съществена роля при овърклока, където задавате ръчно съответните стойности. При по-скъпите дъна именно Digital VRM модулите са снабдени с пасивно охлаждане под формата на тези интересно изглеждащи радиатори, докато при по-евтините са оставени голи, защото се предполага, че няма да бъдат подлагани на чак такива натоварвания. 

 

 

 

 

Основна и лесно забележима разлика между различните дъна са броя и вида на слотовете. По-евтините дъна са по-често с по-малкък форм фактор и притежават по-малко слотове. Ето например двете по-бюджетни дъна имат само по два DIMM слота.

 

 

 

 

Това са слотовете за оперативната памет и DIMM означава Dual in-line Memory Module. При двата по-скъпи модела виждаме, че имаме вече  по четири слота.

 

 

 

 

При бюджетната дънна платка за AMD виждаме, че има един PCI Express x16 и два PCI Express x 1 слота.

 

 

 

 

Не се обърквайте при всички положения става дума за PCI Express версия 3.0, но тази номерация х1 и х16 показва броя на PCI пистите към, които е свързан слота. Този слот се използва най-често за инсталиране на външна видео карта, но може да се използва и за друг вид устройства. При високия клас виждаме, че имат по два PCI Express x16 слота като и при двата модела първият е подсилен със стоманена обшивка. 

 

 

 

 

 

Имат и по-голям брой от малките PCI х1 слотове. Те могат да бъдат ползвани за поставяне на Wi-fi и други видове карти. В зависимост от класа си някои дъна поддържат Nvidia SLI и AMD Crossfire, което дава възможност за работа с повече от една видео карти. Например нашето ROG Strix B360-H дъно поддържа AMD Crossfire, което означава, че на тези два слота може да сложим две Radeon карти и те да работят комбинирайки ресурсите си. Същото обаче не може да се получи с карти на Nvidia, защото дъното не поддържа SLI. 


 

Нашето малко бюджетно дъно за AMD виждате има един М.2 слот.

 

 

 

 

Това са относително новите и доста вървежни слотове, които се използват най-вече за инсталиране на Мvme SSD-та.  Виждаме, че на малката дънна платка за интелски процесор, няма нито един М.2 слот.

 

 

 

 

При двете по-скъпи карти, имаме по два М.2 слота, като виждате нашето Asrock B450 дъно разполага даже с охлаждане над единия слот.

 

 

 

 

 

Това е така защото Mvme SSD-тата имат до шест пъти по-бърза скорост на трансфер от обикновените SATA 3 SSD-та, което може да доведе до значителни нагрявания. Причината да няма втори охладител е, че технологията страда от едно ограничение, не може да инсталирате повече от едно Мvme SSD на тези слотове. Тоест ако инсталирате второ то трябва да бъде SATA 3. 


 

Това, което виждате тук и при четирите дъна е пасивно охлаждане, под което се намира чипсетът!

 

 

 

 

Чипсетът е може би най-важната характеристика определяща както съвместимостта, така и възможностите на дадена дънна платка. От типа чипсет се определя, дали дъното поддържа овърклок или не, дали може да се ползва SLI и Crossfire и куп други важни функции. Чипсетът представлява отделен микропроцесор, чиято функция е да координира връзката между централния процесор и PCI слотовете, USB портовете, мрежовия порт, аудиото и общо взето всички устройства свързани към дъното. 

 

 

 

 

 

 

Единствено оперативната памет е директно свързана към процесора. 


 

Най-новият чипсет на AMD X570, поради увеличеният трафик на данни при PCI Express 4.0 загрява толкова много, че вече се нуждае от активно охлаждане със собствен малък вентилатор.

 

 

 

 

 

И за двата производителя Intel и AMD има списъци със съществуващите чиспети и какви са разликите между тях, най-вече в поддръжката на различни функции. Задължително при избор на дъно направете справка за това дали даден чипсет поддържа това, което ви е нужно. 


 

Всички съвременни дъна за потребителски компютри имат вградено аудио и от голямо значение са кондензаторите. 

 

 

 

 

 

Те обикновено се намират тук в долния десен ъгъл на дъното. Някои дъна, като този Asrock B450,  поддържат 7,1 канален звук. Качеството, размера и броя на кондензаторите е от значение и по-високия клас дъна по правило имат и по-качествено аудио. 


 

Виждаме,  че отзад при портовете съвременните дъна имат обикновено HDMI и DVI порт, към които може да се свърже монитор.

 

 

 

 

Това обаче не означава, че дъното само по себе си има вградено видео. Вградената графика се определя от процесора и ако например на това AMD дъно сложите Ryzen процесор, който не завършва с буквата G накрая, то вие няма да имате никаква вградена графика и от тук няма да може да изкарате никакъв видео сигнал. 


 

Повечето интелски процесори идват с вградена графика, но напоследък се появиха процесори завършващи на буквата F - като например Core i5 9400F.

 

Тази буква означава, че те нямат вградена графика и при това положение инсталирането на външна видео карта е задължително. 


 

Някои дъна, особено тези насочени към младата геймърска аудитория,  идват с различни допълнителни екстри, като например LED подсветка и поддръжка на собствени RGB контролери, към които може да свързвате RGB вентилатори и други RGB осветления. При различните марки тази поддръжка на RGB се нарича различно - при Asus e Aura Sync. При Asrock e Polychrome Sync. При Gigabyte се нарича RGB Fusion и т.н.


 

И накрая няколко неща, които не са точно във връзка с избора на дъно, но са важни да ги знаете. Това тук е cmos батерия.

 

 

 

 

Има я на всички дъна и тя отговаря за вътрешната памет на дъното, като дата и час и други настройки. По принцип тази батерия издържа години, но при много стари компютри е възможно да започне да дава проблеми и да се наложи да бъде заменена. Всяко дъно има и така нареченият CMOS Jumper, специално пинче, чрез което може да рестартирате BIOS-а и да го върнете към фабричните му настройки. 

 

 

 

 

 

 

 

Ами хора мисля, че без да правя статията безкрайно дълга и  без да пропускам важни неща успях да обясня що е то дънна платка и какво трябва да знаем при нейния избор. Ако се сещате за още нещо не се колебайте да го споделите в коментарите, ще ми е интересно да разбера какво мислите.

 

А пък, ако искате да научите още интересни и полезни факти от света на хардуера, не забравяйте да следите редовно блогът на Йон Компютърс!