Тази част от компютъра, която ботълнеква най-много конфигурацията Ви е устройството за съхранение на информация. От това колко бързо можете да прочетете или запишете даден файл зависи до голяма степен усещането Ви за скорост при работа.

Тук може да видите подредени няколко устройства за съхранение на информация започвайки с класическия механичен харддиск, едно класическо SATA III SSD и две М.2 SSD-та, които обаче не са еднакви. За тях малко по-късно, сега нека направим първо сравнение между механичния харддиск и обикновеното SATA III SSD.

SSD е съкращение за Solid State Drive. Казано иначе, това е флаш памет, която за разлика от  хард дискът няма механични части. Това прави четенето и записът на информация много по-бърз. 

Ако разгледаме стандартният 1TB Seagate Barracuda хард диск, който съм ползвал в толкова много конфигурации и SATA III SSD-то веднага ни прави впечатление, че те имат еднакъв интерфейс. 

И двете имат SATA порт за свързване с дъното и слот за захранващия кабел, т.е. те се инсталират в компютъра по напълно идентичен начин. 

Единствената разлика е в размера, като хард диска е 3,5 инача, докато SSD-то е 2,5 инча. Някои кутии имат различни гнезда за монтиране на хард дискове и SSD-та. 

Очевидното предимство на SSD-то е скоростта. Липсата на механична четяща глава, която да трябва да търси всеки път файловете по диска, прави достъпа до информацията светкавичен. Всеки, който е пробвал РС със SSD се е убедил в разликата.  Силата на SSD-то e в предоставянето на бърз достъп за четене и запис на многобройни малки по размер файлове, както това се случва по време на работа на операционната Ви система, докато извършвате ежедневни операции. SSD-то също позволява прословутото бързо буутване на Windows-a.

Очевидният недостатък на SSD-тата е цената за пространство памет. Така например един терабайтов харддиск струва 94лв. За същите пари можете да купите едва 120GB-ово SSD. Тоест имаме близо десет пъти разлика в цената на пространство памет.  Ако искате да си купите SSD от  един терабайт, тогава трябва да отделите между 600 и 1200лв. 

Ето защо към днешна дата не се намираме никъде близо до това традиционните механични харддискове да бъдат напълно изместени от SSD-тата. Факт е, че огромната част от потребителите биха си позволили 120 или 240 GB-ово SSD, което не би било достатъчно, за да задоволи напълно нуждите им.Това прави хард диск от един терабайт задължителен. 

Както може би сте забелязали, когато аз сглобявам конфигурации, за да Ви ги показвам, разглеждам SSD-то като опция. Колкото и горещо да го препоръчвам, конфигурацията все пак може да мине и без него, докато без харддиск просто не може. Изключение правят някои работни РС-та, които се използват само за работа, за специфични например офис приложения. Познавам хора, които имат работни РС-та само с SSD, но за повечето потребители и особено за геймърите,  твърдите дискове си остават нещо задължително. 

Друг често дискутиран въпрос е надеждността. Като всяко нещо, което притежава механични части, харддисковете рано или късно се износват и спират да работят. Съвременните харддискове, обаче са доста надеждни. Повечето идват с три години гаранция, а в действителност при нормална употреба могат да издържат много повече. В добавка харддисковете нямат ограничение за броя презаписвани. До толкова до колкото механизма би издържал, хард дисковте могат да се презаписват неограничен брой пъти.  

Това не е така при SSD-тата, защото флаш паметите имат ограничен брой цикли на презаписване. 

Тъй, че кое от двете е по-издръжливо? Отговорът е - зависи от начинът, по който се ползват. Ако само четете информация от флаш паметта, тя практически не се износва. Ако обаче постоянно записвате и триете информация, това може да скъси живота на вашето SSD значително. 

Моята лични препоръка е инсталирайте само операционната система на SSD-то. Ако много държите може да инсталирате и любимата си игра или програма, с която работите върху него, за да зарежда по-бързо. Но имайте предвид, че всяко приложение, което би изисквало постоянно триене и записване на много данни ще износи SSD-то Ви по-бързо.

Нека сега обърнем внимание на различните видове SSD-та, които са на пазара, а те вече не са малко и човек лесно може да се обърка. 

Първото както видяхме традиционното  SATA III SSD, което се свързва по същия начин като харрдиска със сата кабел. След това имаме ето този:
 SATA III Solid State Drive M.2 22 80. 

Това означава, че въпросното SSD използва същия SATA III мемори бъс като другото SSD, което разгледахме. (Мемори бъс може да се преведе като “шина на паметта”,но за сега просто ще я наричам, както е на английски за по-лесно).

Между двете не може да очаквате да има някаква разлика в скоростите. Предимството на М.2 SATA III SSD-то е в неговите малки размери и факта, че елиминираме нуждата от всякакви кабели. Просто го пъхаме в M.2 слота и забравяме за него. Последните цифри 2280, означават размера, който е 22 на 80 милиметра. Някои дъна и особено лаптопите имат ограничения в размера на приложимите SSD-та, така че имайте го предвид. 

Сега проблемът, който първите две разгледани SSD-та имат е, че те работят със SATA III, или иначе казанo AHCI интерфейсът.

Ще се опитам да не навлизам в твърде много технически детайли, за да обясня това, но ако искате да го разберете трябва да имате търпение. AHCI е съкратено от Advance Host Controller Interface. Този вид интерфейс е разработен отдавна с идеята да се ползва от значително по-ограничените откъм скорост механични хард дискове. Проблемът е, че флаш паметите се развиха доста бързо и в момента предлагат значително по-високи скорости отколкото SATA III и AHCI интерфейсът могат да предложат. 

И тук е време за последното SSD, което ще представя. Виждате на кутията пише NVMe, което е съкратено от Non-Volatile Memory Expres. 

Без да навлизам в излишни подробности ще кажа, че този информационен протокол позволява много по-бърз достъп за четене и запис на данните в сравнение с AHCI  и е специално разработен за SSD-та. Той изоставя ограниченият SATA III мемори бъс и се възползва от вече съществуващ широколентов мемори бъс, а именно PCI Express. Въпросният много по бърз път за трансфер на данни се използва от устройства като графичните катри например и при PCI Express 3.0 скоростта теоретично може да достигне до 4 GВ за секунда. 

Тъй, че това е най-модерният вид SSD-та, които най-максимално се възползват от предимствата на флаш паметта. Не съм провеждал никакви собствени тестове за да сравня тези три диска, но ако се осланяме на техническите параметри, максималната скорост на четене тук е 2500MB за секунда, максималната скорост на запис е 1100 MB за секунда, докато при тези две SSD-та въпросните скорости са 550 и 450MB за секунда съответно.

За да направим нещата дори още по-сложни и объркващи ще спомена, че не всички М.2 слотове са еднакви. Ето как изглеждат различните видове слотове. 

Преди да купите, поинтересувайте се много внимателно какви точно SSD-та могат да бъдат поставени на дъното Ви. Обикновено по-новите дъна се правят да поддържат NVMe. 

И накрая, за да довършим темата за М.2 слотовете нека кажем, че има и други видове устройства, които могат да се възползват от тях, освен SSD-тата. Например Intel Optane паметите. 

На пръв поглед, те приличат на SSD-та, но в действителност представляват буферни памети. Тази технология на Интел позволява РС-та с механични хард дискове да работят със скоростта на SSD-та. 

Съществуват и други устройства, като Wireless адаптери например, които могат да се инсталират на M.2 слотовете.  

В общи линии това са най-важните неща, които трябва да знаем за SSD-тата и изборът между различните видове. Надявам се статията да е била полезна за Вас, ако е така не забравяйте редовно да посещавате блогът на Йон Компютърс, където може да откриете най-новата и полезна информация от света на компютърния хардуер.